¹En bønn av David. Hør, Herre, på rettferdighet, merk på mitt klagerop, vend øret til min bønn fra leber uten svik!

¹(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която [принасям] с искрени устни.

²La min rett gå ut fra ditt åsyn, dine øine skue hvad rett er!

²Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

³Du har prøvd mitt hjerte, gjestet det om natten, du har ransaket mig, du fant intet; min munn viker ikke av fra mine tanker.

³Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

⁴Mot menneskenes gjerninger har jeg efter dine lebers ord tatt mig i vare for voldsmannens stier.

⁴Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

⁵Mine skritt holdt fast ved dine fotspor, mine trin vaklet ikke.

⁵Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

⁶Jeg roper til dig, for du svarer mig, Gud! Bøi ditt øre til mig, hør mitt ord!

⁶Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, [и] послушай думите ми.

⁷Vis din miskunnhet i underfulle gjerninger, du som med din høire hånd frelser dem som flyr til dig, fra deres motstandere!

⁷Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите [на Тебе]. От ония, които въстават [против тях].

⁸Vokt mig som din øiesten, skjul under dine vingers skygge

⁸Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

⁹for de ugudelige, som ødelegger mig, mine dødsfiender, som omringer mig!

⁹От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

¹⁰Sitt fete hjerte lukker de til, med sin munn taler de overmodig.

¹⁰Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

¹¹Hvor vi går, kringsetter de mig nu; sine øine retter de på å felle mig til jorden.

¹¹Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да [ни] тръшнат на земята;

¹²Han er lik en løve som stunder efter å sønderrive, og en ung løve som ligger på lønnlige steder.

¹²Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

¹³Reis dig, Herre, tred ham i møte, slå ham ned, frels min sjel fra den ugudelige med ditt sverd,

¹³Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

¹⁴fra menneskene med din hånd, Herre, fra denne verdens mennesker, som har sin del i livet, og hvis buk du fyller med dine skatter, som er rike på sønner og efterlater sin overflod til sine barn.

¹⁴От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в [тоя] живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

¹⁵Jeg skal i rettferdighet skue ditt åsyn, jeg skal, når jeg våkner, mettes ved din skikkelse.

¹⁵А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.