¹Til sangmesteren; efter "Morgenrødens hind"*; en salme av David. / {* sannsynligvis melodien.}

¹(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? [Защо стоиш] далеч и не ми помагаш, [Нито внимаваш] на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми?

²Min Gud! Min Gud! Hvorfor har du forlatt mig? Langt borte fra min frelse er min klages ord.

²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.

³Min Gud! Jeg roper om dagen, og du svarer ikke, og om natten, og jeg får ikke tie.

³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.

⁴Og du er dog hellig, du som troner over Israels lovsanger.

⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,

⁵Til dig satte våre fedre sin lit; de satte sin lit til dig, og du utfridde dem.

⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.

⁶Til dig ropte de, og de blev reddet; til dig satte de sin lit, og de blev ikke til skamme.

⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете.

⁷Men jeg er en orm og ikke en mann, menneskers spott og folks forakt.

⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава [и казват:]

⁸Alle de som ser mig, spotter mig, vrenger munnen, ryster på hodet og sier:

⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.

⁹Sett din vei i Herrens hånd! Han skal redde ham, han skal utfri ham, siden han har behag i ham.

⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам [като бях] на майчините си гърди,

¹⁰Ja, du er den som drog mig frem av mors liv, som lot mig hvile trygt ved min mors bryst.

¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.

¹¹På dig er jeg kastet fra mors liv; fra min mors skjød er du min Gud.

¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.

¹²Vær ikke langt borte fra mig! for trengselen er nær, og det er ingen hjelper.

¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.

¹³Sterke okser omringer mig, Basans okser kringsetter mig.

¹³Отвориха срещу мене устата си, [Като] лъв, който граби и реве.

¹⁴De spiler op sin munn imot mig som en sønderrivende og brølende løve.

¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.

¹⁵Jeg er utøst som vann, og alle mine ben skiller sig at; mitt hjerte er som voks, smeltet midt i mitt liv.

¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

¹⁶Min kraft er optørket som et potteskår, og min tunge henger fast ved mine gommer, og i dødens støv legger du mig.

¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.

¹⁷For hunder omringer mig, de ondes hop kringsetter mig; de har gjennemboret mine hender og mine føtter.

¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.

¹⁸Jeg kan telle alle mine ben; de ser til, de ser på mig med lyst.

¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.

¹⁹De deler mine klær mellem sig og kaster lodd om min kjortel.

¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

²⁰Men du? Herre, vær ikke langt borte, du min styrke, skynd dig å hjelpe mig!

²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми [душа.]} ми от силата на кучето.

²¹Redd min sjel fra sverdet, mitt eneste* fra hunders vold! / {* d.e. min sjel.}

²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал!

²²Frels mig fra løvens gap, og fra villoksenes horn - du bønnhører mig!

²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.

²³Jeg vil kunngjøre ditt navn for mine brødre, midt i menigheten vil jeg love dig.

²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.

²⁴I som frykter Herren, lov ham, all Jakobs ætt, ær ham, og frykt for ham, all Israels ætt!

²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.

²⁵For han har ikke foraktet og ikke avskydd den elendiges elendighet og ikke skjult sitt åsyn for ham; men da han ropte til ham, hørte han.

²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.

²⁶Fra dig utgår min pris i en stor forsamling; mine løfter vil jeg holde for deres øine som frykter ham.

²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.

²⁷De saktmodige skal ete og bli mette; de som søker Herren, skal love ham; eders hjerte leve til evig tid!

²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите;

²⁸Alle jordens ender skal komme det i hu og vende om til Herren, og alle folkenes slekter skal tilbede for ditt åsyn.

²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите.

²⁹For riket hører Herren til, og han hersker over folkene.

²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,

³⁰Alle jordens rikmenn skal ete og tilbede; for hans åsyn skal alle de bøie sig som stiger ned i støvet, og den som ikke kan holde sin sjel i live.

³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на [идното] поколение.

³¹Efterkommerne skal tjene ham, der skal fortelles om Herren til efterslekten.

³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, [казвайки], че Той е сторил [това].

³²De skal komme og kunngjøre hans rettferdighet for det folk som blir født, at han har gjort det.