1Til sangmesteren, til Jedutun; en salme av David.
1(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.
2Jeg sa: Jeg vil vokte mine veier, så jeg ikke synder med min tunge; jeg vil legge munnkurv på min munn, så lenge den ugudelige ennu er for mine øine.
2Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3Jeg blev taus og var aldeles stille, jeg tidde uten gagn, og min smerte blev oprørt.
3Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. [Тогава] проговорих с езика си, [казвайки:]
4Mitt hjerte blev hett inneni mig, ved min grublen optendtes ild; - jeg talte med min tunge:
4Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5La mig vite, Herre, min ende, og mine dagers mål, hvad det er! La mig få vite hvad tid jeg skal bort!
5Ето, направил си дните [като] педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6Se, som en håndsbredd har du satt mine dager, og min livstid er som intet for dig; visselig, bare tomhet er hvert menneske, hvor fast han enn står. Sela.
6Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа [съкровища], но не знае кой ще ги прибере.
7Bare som et skyggebillede vandrer mannen, bare tomhet er deres uro; han dynger op og vet ikke hvem som skal samle det inn.
7И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8Og nu, hvad håper jeg på Herre? - Mitt håp står til dig.
8Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.
9Frels mig fra alle mine overtredelser, gjør mig ikke til spott for dåren!
9Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори [това].
10Jeg tier, jeg later ikke op min munn; for du har gjort det.
10Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11Ta bort fra mig din plage! For din hånds slag er jeg blitt til intet.
11Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието [му, ]Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е [само] лъх; (Села).
12Tukter du en mann med straff for misgjerning, da fortærer du hans herlighet likesom møll; bare tomhet er hvert menneske. Sela.
12Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе [И] пришелец, както всичките мои бащи.
13Hør min bønn, Herre, og vend øret til mitt rop, ti ikke til min gråt! for jeg er en fremmed hos dig, en gjest som alle mine fedre.
13Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
14Se bort fra mig, så mitt åsyn må bli opklaret, før jeg går herfra og er ikke mere!