¹Til sangmesteren; av David; en salme.

¹(По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми,

²Jeg bidde på Herren; da bøide han sig til mig og hørte mitt rop.

²И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми;

³Og han drog mig op av fordervelsens grav, av det dype dynd, og han satte mine føtter på en klippe, han gjorde mine trin faste.

³тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа.

⁴Og han la i min munn en ny sang, en lovsang for vår Gud. Mange ser det og frykter og setter sin lit til Herren.

⁴Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват,

⁵Salig er den mann som setter sin lit til Herren og ikke vender sig til overmodige og til dem som bøier av til løgn.

⁵Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават [всяко] преброяване

⁶Herre min Gud, du har gjort dine undergjerninger og dine tanker mangfoldige imot oss; intet er å ligne med dig; vil jeg kunngjøre og utsi dem, da er de flere enn at de kan telles.

⁶В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

⁷Til slaktoffer og matoffer har du ikke lyst - du har boret ører på mig - brennoffer og syndoffer krever du ikke.

⁷Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене);

⁸Da sa jeg: Se, jeg kommer; i bokrullen er mig foreskrevet*; / {* nemlig hvad jeg skal gjøre.}

⁸Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

⁹å gjøre din vilje, min Gud, er min lyst, og din lov er i mitt hjerte.

⁹Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш.

¹⁰Jeg har budskap om rettferdighet i en stor forsamling; se, jeg lukket ikke mine leber; Herre, du vet det.

¹⁰Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

¹¹Din rettferdighet skjulte jeg ikke i mitt hjerte, jeg kunngjorde din trofasthet og din frelse; jeg dulgte ikke din miskunnhet og din sannhet for en stor forsamling.

¹¹Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

¹²Du, Herre, vil ikke lukke din barmhjertighet for mig; din miskunnhet og din sannhet vil alltid vokte mig.

¹²Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна.

¹³For trengsler uten tall har omspent mig, mine misgjerninger har grepet mig, så jeg ikke kan se; de er flere enn hårene på mitt hode, og mitt hjerte har sviktet mig.

¹³Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш.

¹⁴La det behage dig, Herre, å utfri mig! Herre, skynd dig å hjelpe mig!

¹⁴Нека се посрамят и се смутят заедно [всички ]Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми.

¹⁵La alle dem bli til skam og spott som står mig efter livet og vil rive det bort! La dem som ønsker min ulykke, vike tilbake og bli til skamme!

¹⁵Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо!

¹⁶La dem som sier til mig: Ha, ha! forferdes over sin skjensel.

¹⁶Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ.

¹⁷La alle dem som søker dig, fryde og glede sig i dig! La dem som elsker din frelse, alltid si: Høilovet være Herren!

¹⁷А аз съм сиромах и немощен, [Но] Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

¹⁸For jeg er elendig og fattig; Herren vil tenke på mig. Du er min hjelp og min frelser; min Gud, dryg ikke!