1Til sangmesteren; av Korahs barn; efter Alamot*; en sang. / {* sannsynligvis en toneart, 1KR 15, 20.}
1(По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2Gud er vår tilflukt og vår styrke, en hjelp i trengsler, funnet såre stor.
2Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3Derfor frykter vi ikke, om jorden omskiftes, og om fjell rokkes i havets hjerte,
3[Ако и да] бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4om dets bølger bruser og skummer, og fjell bever ved dets overmot. Sela.
4Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5En strøm - dens bekker gleder Guds stad, den Høiestes hellige bolig.
5Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6Gud er midt i den, den skal ikke rokkes; Gud hjelper den når morgenen bryter frem.
6Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде [Той] гласа си; земята се разтопи.
7Folkeferd bruste, riker blev rokket; han lot sin røst høre, jorden smeltet.
7Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8Herren, hærskarenes Gud, er med oss; Jakobs Gud er vår faste borg. Sela.
8Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9Kom, se Herrens gjerninger, som har gjort ødeleggelse på jorden!
9Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10Han gjør ende på krigene over hele jorden, bryter buen sønder og hugger spydet av; vognene brenner han op med ild.
10Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11Hold op og kjenn at jeg er Gud! Jeg er ophøiet iblandt folkene, ophøiet på jorden.
11Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).
12Herren, hærskarenes Gud, er med oss; Jakobs Gud er vår faste borg. Sela.