¹Til sangmesteren; av Korahs barn; en salme.

¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

²Hør dette, alle folk, vend øret til, alle I som bor i verden,

²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

³både lave og høie, rike og fattige, alle tilsammen!

³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни [неща];

⁴Min munn skal tale visdom, og mitt hjertes tanke er forstand.

⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

⁵Jeg vil bøie mitt øre til tankesprog, jeg vil fremføre min gåtefulle tale til citaren.

⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

⁶Hvorfor skal jeg frykte i de onde dager, når mine forfølgeres ondskap omgir mig,

⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

⁷de som setter sin lit til sitt gods og roser sig av sin store rikdom?

⁷Ни един [от тях] не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

⁸En mann kan ikke utløse en bror, han kan ikke gi Gud løsepenger for ham

⁸(Защото [толкова] скъп е откупът на душата им, Щото [всеки] трябва да се оставя от това за винаги),

⁹- for deres livs utløsning er for dyr, og han må avstå derfra til evig tid -

⁹Та да живее вечно И да не види изтление.

¹⁰så han skulde bli ved å leve evindelig og ikke se graven.

¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво [с тях] погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

¹¹Nei, han vil få se den. De vise dør, dåren og den uforstandige omkommer tilsammen og overlater sitt gods til andre.

¹¹Тайната им мисъл е, [че] домовете им [ще траят] вечно, [И] жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

¹²Deres hjertes eneste tanke er at deres hus skal stå til evig tid, deres boliger fra slekt til slekt; de kaller sine jorder op efter sine navn.

¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

¹³Og dog blir et menneske i herlighet ikke stående; han er lik dyrene, som går til grunne.

¹³Това е пътят на безумните; Но пак [идещите] подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

¹⁴Således går det dem som er fulle av selvtillit, og dem som følger dem efter og har behag i deres tale. Sela.

¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

¹⁵Som en fårehjord føres de ned i dødsriket, døden vokter dem, og de opriktige hersker over dem, når morgenen bryter frem, og deres skikkelse blir ødelagt av dødsriket, så de ikke har nogen bolig mere.

¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

¹⁶Men Gud skal forløse min sjel av dødsrikets vold, for han skal ta mig til sig. Sela.

¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

¹⁷Frykt ikke når en mann blir rik, når hans huses herlighet blir stor!

¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на [друг] подир него,

¹⁸For han skal intet ta med sig når han dør; hans herlighet skal ikke fare ned efter ham.

¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И [човеците] да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

¹⁹Om han enn velsigner sin sjel i sitt liv, og de priser dig fordi du gjør dig til gode,

¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

²⁰så skal du dog komme til dine fedres slekt; de ser ikke lyset evindelig.

²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

²¹Et menneske i herlighet, som ikke har forstand, er lik dyrene, som går til grunne.