¹Til dig, Herre, setter jeg min lit; la mig aldri i evighet bli til skamme!

¹(По слав. 70). На Тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.

²Utfri mig og redd mig ved din rettferdighet! Bøi ditt øre til mig og frels mig!

²Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.

³Vær mig en klippe til bolig, dit jeg alltid kan gå, du som har fastsatt frelse for mig! For du er min klippe og min festning.

³Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.

⁴Min Gud, utfri mig av den ugudeliges hånd, av den urettferdiges og undertrykkerens vold!

⁴Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.

⁵For du er mitt håp, Herre, Herre min tillit fra min ungdom av.

⁵Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.

⁶Til dig har jeg støttet mig fra mors liv av; du er den som drog mig ut av min mors skjød; om dig vil jeg alltid synge min lovsang.

⁶Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе [ще бъде] винаги хвалението ми.

⁷Som et under har jeg vært for mange, men du er min sterke tilflukt.

⁷Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.

⁸Min munn er full av din pris, hele dagen av din herlighet.

⁸Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене Тебе.

⁹Forkast mig ikke i alderdommens tid, forlat mig ikke når min kraft forgår!

⁹Не ме отхвърляй във време на старостта [ми;] Не ме оставяй, когато отпада силата ми;

¹⁰For mine fiender har sagt om mig, de som tar vare på mitt liv, rådslår tilsammen

¹⁰Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си

¹¹og sier: Gud har forlatt ham; forfølg og grip ham, for det er ingen som redder!

¹¹И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да [го] избави.

¹²Gud, vær ikke langt borte fra mig! Min Gud, skynd dig å hjelpe mig!

¹²Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.

¹³La dem som står mig efter livet, bli til skamme og gå til grunne! La dem som søker min ulykke, bli klædd i skam og spott!

¹³Нека се посрамят [и] се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.

¹⁴Og jeg vil alltid håpe, og til all din pris vil jeg legge ny pris.

¹⁴Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.

¹⁵Min munn skal fortelle om din rettferdighet, hele dagen om din frelse; for jeg vet ikke tall derpå.

¹⁵Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, [което ми вършиш, ]Защото не мога [да ги] изброя.

¹⁶Jeg vil fremføre Herrens, Israels Guds veldige gjerninger, jeg vil prise din rettferdighet, din alene.

¹⁶Ще дойда [и ще хваля] мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

¹⁷Gud, du har lært mig det fra min ungdom av, og inntil nu kunngjør jeg dine undergjerninger.

¹⁷Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

¹⁸Forlat mig da heller ikke inntil alderdommen og de grå hår, Gud, inntil jeg får kunngjort din arm for efterslekten, din kraft for hver den som skal komme.

¹⁸Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.} Ти на [идещия] род, Твоята мощ на всичките бъдещи [поколения].

¹⁹Og din rettferdighet, Gud, når til det høie; du som har gjort store ting, Gud, hvem er som du?

¹⁹Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

²⁰Du som har latt oss se mange trengsler og ulykker, du vil igjen gjøre oss levende og igjen dra oss op av jordens avgrunner.

²⁰Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

²¹Du vil øke min storhet og vende om og trøste mig.

²¹Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.

²²Så vil jeg også prise dig med harpespill, din trofasthet, min Gud! Jeg vil lovsynge dig til citar, du Israels Hellige!

²²И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.

²³Mine leber skal juble, for jeg vil lovsynge dig, og min sjel, som du har forløst.

²³ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.

²⁴Min tunge skal også hele dagen tale om din rettferdighet; for de er blitt til spott, de er blitt til skamme, de som søker min ulykke.

²⁴Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.