¹En salme av Asaf. Ja, Gud er god mot Israel, mot de rene av hjertet.

¹(По слав. 72). Асафов Псалом {Псал. 50, надписът.}. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

²Men jeg - nær hadde mine føtter snublet, på lite nær var mine trin glidd ut.

²А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха, Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

³For jeg harmedes over de overmodige da jeg så at det gikk de ugudelige vel.

³Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

⁴For de er fri for lidelser inntil sin død, og deres styrke er vel ved makt.

⁴Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

⁵De kjenner ikke til nød som andre folk, og de blir ikke plaget som andre mennesker.

⁵Не са в [общите] човешки трудове Нито са измъчвани, като [другите] човеци.

⁶Derfor er overmot deres halssmykke, vold omhyller dem som et klædebon.

⁶Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича [като] дреха.

⁷Deres øine står ut av fedme, hjertets tanker bryter frem.

⁷Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

⁸De håner og taler i ondskap om undertrykkelse; fra det høie taler de.

⁸Присмиват се и говорят нечестиво за насилие; Говорят горделиво,

⁹De løfter sin munn op til himmelen, og deres tunge farer frem på jorden.

⁹Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

¹⁰Derfor får de sitt folk til å vende sig om til dem, og vann i overflod suger de i sig*. / {* d.e. de nyter stor lykke.}

¹⁰Затова отбиват се при тях {Еврейски: Там.} людете му; И вода с пълна [чаша] се изпива от тях.

¹¹Og de sier: Hvorledes skulde Gud vite noget? Er det vel kunnskap hos den Høieste?

¹¹И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

¹²Se, dette er de ugudelige, og evig trygge vokser de i velmakt.

¹²Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

¹³Ja, forgjeves har jeg renset mitt hjerte og tvettet mine hender i uskyld;

¹³Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

¹⁴jeg blev dog plaget hele dagen, og hver morgen kom til mig med tukt.

¹⁴Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

¹⁵Dersom jeg hadde sagt: Jeg vil tale således*, se, da hadde jeg vært troløs mot dine barns slekt. / {* SLM 73, 13. 14.}

¹⁵Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

¹⁶Og jeg tenkte efter for å forstå dette*; det var en plage i mine øine / {* SLM 73, 3-14.}

¹⁶И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

¹⁷- inntil jeg gikk inn i Guds helligdommer og gav akt på deres endelikt.

¹⁷До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

¹⁸Ja, på glatte steder setter du dem; du lot dem falle, så de gikk til grunne.

¹⁸Ти наистина си ги турил на плъзгави [места], Тръшнал си ги на разорение.

¹⁹Hvor de blev ødelagt i et øieblikk! De gikk under og tok ende med forferdelse.

¹⁹Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

²⁰Likesom en akter for intet en drøm når en har våknet op, således akter du, Herre, deres skyggebillede for intet når du våkner op.

²⁰Както [се презира] съновидение, когато се събуди [някой, ]Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

²¹Når mitt hjerte var bittert, og det stakk mig i mine nyrer,

²¹Но [тогава] моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

²²da var jeg ufornuftig og forstod intet; som et dyr var jeg imot dig.

²²До толкова бях избезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

²³Men jeg blir alltid hos dig, du har grepet min høire hånd.

²³Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

²⁴Du leder mig ved ditt råd, og derefter optar du mig i herlighet.

²⁴Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш [в] слава.

²⁵Hvem har jeg ellers i himmelen? Og når jeg har dig, har jeg ikke lyst til noget på jorden.

²⁵Кого имам на небето [освен Тебе?] И на земята не желая [другиго] освен Тебе.

²⁶Vansmekter enn mitt kjød og mitt hjerte, så er dog Gud mitt hjertes klippe og min del evindelig.

²⁶Чезне плътта ми и сърцето ми; [Но] Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

²⁷For se, de som holder sig borte fra dig, går til grunne; du utrydder hver den som faller fra dig i hor*. / {* d.e. i utroskap bryter pakten med dig.}

²⁷Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

²⁸Men for mig er det godt å holde mig nær til Gud; jeg setter min lit til Herren, Israels Gud, for å fortelle alle dine gjerninger.

²⁸Но за мене е добре да се приближа при Бога; [Тебе], Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.