1En læresalme av Asaf. Hvorfor, Gud, har du forkastet oss for evig tid? Hvorfor ryker din vrede mot den hjord du før?
1(По слав. 73). Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защото дими гневът Ти против овцете на пасбището Ти?
2Kom i hu din menighet, som du vant din i fordums tid, som du gjenløste til å være din arvs stamme, Sions berg, hvor du tok bolig!
2Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкупил да бъде племето {Еврейски: Жезъла.}, което ще имаш за наследство; [Спомни си и] за хълма Сион, в който си обитавал.
3Opløft dine trin til de evige grushoper! Alt har fienden fordervet i helligdommen.
3Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, [Към] всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4Dine motstandere har brølt midt i ditt forsamlingshus; de har satt sine egne tegn op til tegn.
4Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5Det var et syn som når økser løftes i tykke skogen.
5Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6Og nu, alt det som fantes av billedverk, det slo de sønder med øks og hammer.
6И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7De har satt ild på din helligdom; like til grunnen har de vanhelliget ditt navns bolig.
7Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти [като го повалиха] на земята.
8De har sagt i sitt hjerte: Vi vil ødelegge dem alle tilsammen! De har opbrent alle Guds forsamlingshus i landet.
8Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9Våre egne tegn ser vi ikke; det er ikke nogen profet mere, ikke nogen hos oss som vet hvor lenge det skal vare.
9Знамения [да се извършат] за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има между нас някой да знае до кога [ще се продължава това].
10Hvor lenge, Gud, skal motstanderen håne, fienden forakte ditt navn evindelig?
10До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11Hvorfor drar du din hånd, din høire hånd tilbake? Ta den ut av din barm og ødelegg!
11Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? [Изтегли я] изсред пазухата Си [и] погуби [ги].
12Gud er dog min konge fra fordums tid, han som skaper frelse på den vide jord.
12А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13Du er den som skilte havet med din styrke, knuste dragenes hoder på vannene.
13Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14Du sønderslo Leviatans* hoder, du gav den til føde for ørkenens folk. / {* d.e. et stort sjødyr.}
14Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15Du lot kilde og bekk bryte frem, du uttørket evige strømmer.
15Ти си разцепил [канари, за да изтичат] извори и потоци; Пресушил си реки непресъхвали.
16Dig hører dagen til, dig også natten; du har skapt himmellysene og solen.
16Твой е денят, Твоя и нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17Du har fastsatt alle jordens grenser; sommer og vinter - du har dannet dem.
17Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18Kom dette i hu: Fienden har hånet Herren, og et dårlig folk har foraktet ditt navn!
18Помни това, [че] врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19Overgi ikke din turteldue til den mordlystne skare, glem ikke dine elendiges skare evindelig!
19Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота {Или: Събранието.} на Твоите немотни.
20Se til pakten! For landets mørke steder er fulle av volds boliger.
20Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21La ikke den undertrykte vende tilbake med skam, la den elendige og fattige love ditt navn!
21Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22Reis dig, Gud, før din sak, kom i hu at du blir hånet av dåren hele dagen!
22Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23Glem ikke dine fienders røst, dine motstanderes bulder, som stiger op all tid!
23Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.