¹En læresalme av Asaf. Lytt, mitt folk, til min lære, bøi eders ører til min munns ord!

¹(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.

²Jeg vil oplate min munn med tankesprog, jeg vil la utstrømme gåtefulle ord fra fordums tid.

²Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

³Det vi har hørt og vet, og det våre fedre har fortalt oss,

³Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

⁴det vil vi ikke dølge for deres barn, men for den kommende slekt fortelle Herrens pris og hans styrke og de undergjerninger som han har gjort.

⁴Няма да [го] скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,

⁵Han har reist et vidnesbyrd i Jakob og satt en lov i Israel, som han bød våre fedre å kunngjøre sine barn,

⁵Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,

⁶forat den kommende slekt, de barn som skulde fødes, kunde kjenne dem, kunde stå frem og fortelle dem for sine barn

⁶За да [ги] знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да [ги] разказват на своите чада,

⁷og sette sitt håp til Gud og ikke glemme Guds gjerninger, men holde hans bud

⁷За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

⁸og ikke være som deres fedre, en opsetsig og gjenstridig slekt, en slekt som ikke gjorde sitt hjerte fast, og hvis ånd ikke var trofast mot Gud.

⁸И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

⁹Efra'ims barn, de rustede bueskyttere, vendte om på stridens dag.

⁹Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

¹⁰De holdt ikke Guds pakt og vilde ikke vandre i hans lov,

¹⁰Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

¹¹og de glemte hans store gjerninger og de under som han hadde latt dem se.

¹¹А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

¹²For deres fedres øine hadde han gjort under i Egyptens land, på Soans mark*. / {* 4MO 13, 22.}

¹²Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.

¹³Han kløvde havet og lot dem gå gjennem det og lot vannet stå som en dynge.

¹³Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

¹⁴Og han ledet dem ved skyen om dagen og hele natten ved ildens lys.

¹⁴Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

¹⁵Han kløvde klipper i ørkenen og gav dem å drikke som av store vanndyp.

¹⁵Разцепи канари в пустинята, И [ги] напои изобилно като от бездни.

¹⁶Og han lot bekker gå ut av klippen og vann flyte ned som strømmer.

¹⁶И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.

¹⁷Men de blev ennu ved å synde mot ham, å være gjenstridige mot den Høieste i ørkenen.

¹⁷Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

¹⁸Og de fristet Gud i sitt hjerte, så de krevde mat efter sin lyst.

¹⁸Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},

¹⁹Og de talte mot Gud, de sa: Kan vel Gud dekke bord i ørkenen?

¹⁹И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

²⁰Se, han har slått klippen så det fløt ut vann, og bekker strømmet over; mon han også kan gi brød, eller kan han komme med kjøtt til sitt folk?

²⁰Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

²¹Derfor, da Herren hørte det, harmedes han, og ild optendtes mot Jakob, og vrede reiste sig mot Israel,

²¹Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

²²fordi de ikke trodde på Gud og ikke stolte på hans frelse.

²²Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще [ги] избави.

²³Og han gav skyene der oppe befaling og åpnet himmelens porter.

²³При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

²⁴Og han lot manna regne over dem til føde og gav dem himmelkorn.

²⁴Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

²⁵Englebrød* åt enhver; han sendte dem næring til mette. / {* d.e. brød fra englenes bolig, himmelbrød.}

²⁵Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.

²⁶Han lot østenvinden fare ut i himmelen og førte sønnenvinden frem ved sin styrke.

²⁶Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

²⁷Og han lot kjøtt regne ned over dem som støv og vingede fugler som havets sand,

²⁷Наваля върху тях и месо [изобилно] като прах, И птици крилати [много] като морския пясък;

²⁸og han lot dem falle ned midt i deres leir, rundt omkring deres boliger.

²⁸И направи [ги] да падат всред стана им, Около жилищата им.

²⁹Og de åt og blev såre mette, og det de lystet efter, gav han dem.

²⁹И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

³⁰De hadde ennu ikke latt fare det de lystet efter, ennu var deres mat i deres munn,

³⁰А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,

³¹da reiste Guds vrede sig mot dem, og han herjet blandt deres kraftfulle menn, og Israels unge menn slo han ned.

³¹Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

³²Med alt dette syndet de enda og trodde ikke på hans undergjerninger.

³²При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

³³Derfor lot han deres dager svinne bort i tomhet og deres år i forskrekkelse.

³³Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

³⁴Når han herjet blandt dem, da spurte de efter ham og vendte om og søkte Gud

³⁴Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

³⁵og kom i hu at Gud var deres klippe, og den høieste Gud deres gjenløser.

³⁵И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

³⁶Men de smigret for ham med sin munn og løi for ham med sin tunge.

³⁶Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

³⁷Og deres hjerte hang ikke fast ved ham, og de var ikke tro mot hans pakt.

³⁷Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

³⁸Men han, han er miskunnelig, han tilgir misgjerning og forderver ikke; mange ganger lot han sin vrede vende om og lot ikke all sin harme bryte frem.

³⁸Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието [им] и не [ги] погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

³⁹Og han kom i hu at de var kjød, et åndepust som farer avsted og ikke kommer tilbake.

³⁹И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

⁴⁰Hvor titt var de ikke gjenstridige mot ham i ørkenen, gjorde ham sorg på de øde steder!

⁴⁰Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

⁴¹Og de fristet Gud på ny og krenket Israels Hellige.

⁴¹Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

⁴²De kom ikke hans hånd i hu den dag han forløste dem fra fienden,

⁴²Не си спомнюваха [силата на] ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

⁴³han som gjorde sine tegn i Egypten og sine under på Soans mark.

⁴³Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

⁴⁴Han gjorde deres elver til blod, og sine rinnende vann kunde de ikke drikke.

⁴⁴И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

⁴⁵Han sendte imot dem fluesvermer som fortærte dem, og frosk som fordervet dem.

⁴⁵[Как] прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

⁴⁶Og han gav gnageren* deres grøde og gresshoppen deres høst. / {* d.e. gresshoppen.}

⁴⁶И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;

⁴⁷Han slo deres vintrær ned med hagl og deres morbærtrær med haglstener.

⁴⁷[Как] порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

⁴⁸Og han overgav deres fe til haglet og deres hjorder til ildsluer.

⁴⁸И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

⁴⁹Han slapp sin brennende vrede løs mot dem, harme og forbitrelse og trengsel, en sending av ulykkes-bud.

⁴⁹[Как] изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието, -

⁵⁰Han brøt vei for sin vrede, sparte ikke deres sjel for døden, overgav deres liv til pesten.

⁵⁰Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

⁵¹Og han slo alle førstefødte i Egypten, styrkens førstegrøde i Kams telter.

⁵¹[Как] порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите [им] в шатрите на Хама,

⁵²Og han lot sitt folk bryte op som en fåreflokk og førte dem som en hjord i ørkenen.

⁵²А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,

⁵³Og han ledet dem tryggelig, og de fryktet ikke, men havet skjulte deres fiender.

⁵³И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето [ги] покри;

⁵⁴Og han førte dem til sitt hellige landemerke, til det berg hans høire hånd hadde vunnet.

⁵⁴[Как] ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

⁵⁵Og han drev hedningene ut for deres åsyn og lot deres land tilfalle dem som arvedel og lot Israels stammer bo i deres telter.

⁵⁵И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

⁵⁶Men de fristet Gud, den Høieste, og var gjenstridige mot ham, og de aktet ikke på hans vidnesbyrd.

⁵⁶Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против [Него], И не пазеха наредбите Му,

⁵⁷De vek av og var troløse, som deres fedre, de vendte om, likesom en bue som svikter.

⁵⁷Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

⁵⁸Og de vakte hans harme med sine offerhauger og gjorde ham nidkjær med sine utskårne billeder.

⁵⁸Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

⁵⁹Gud hørte det og blev vred, og han blev såre kjed av Israel.

⁵⁹Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

⁶⁰Og han forlot sin bolig i Silo, det telt han hadde opslått blandt menneskene.

⁶⁰Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

⁶¹Og han overgav sin styrke til fangenskap og sin herlighet i fiendens hånd.

⁶¹И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

⁶²Og han overgav sitt folk til sverdet og harmedes på sin arv.

⁶²Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.

⁶³Ild fortærte dets unge menn, og dets jomfruer fikk ingen brudesang.

⁶³Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

⁶⁴Dets prester falt for sverdet, og dets enker holdt ikke klagemål*. / {* nemlig over sine døde.}

⁶⁴Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

⁶⁵Da våknet Herren som en sovende, som en helt som jubler av vin.

⁶⁵Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който [ободрен] от вино, вика;

⁶⁶Og han slo sine motstandere tilbake, påførte dem en evig skam.

⁶⁶И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

⁶⁷Og han forkastet Josefs telt og utvalgte ikke Efra'ims stamme,

⁶⁷При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

⁶⁸men han utvalgte Juda stamme, Sions berg som han elsket.

⁶⁸Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

⁶⁹Og han bygget sin helligdom lik høie fjell, lik jorden, som han har grunnfestet for evig tid.

⁶⁹Съгради светилището Си като [небесните] възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

⁷⁰Og han utvalgte David, sin tjener, og tok ham fra fårehegnene;

⁷⁰Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;

⁷¹fra de melkende får som han gikk bakefter, hentet han ham til å vokte Jakob, sitt folk, og Israel, sin arv.

⁷¹Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

⁷²Og han voktet dem efter sitt hjertes opriktighet og ledet dem med sin forstandige hånd.

⁷²Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.