¹En sang; en salme av Korahs barn; til sangmesteren; efter Mahalat leannot*; en læresalme av Heman, esrahitten. / {* meningen uviss.}

¹(По слав. 87). Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе.

²Herre, min frelses Gud! Om dagen og om natten roper jeg for dig.

²Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.

³La min bønn komme for ditt åsyn, bøi ditt øre til mitt klagerop!

³Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближава до преизподнята.

⁴For min sjel er mett av ulykker, og mitt liv er kommet nær til dødsriket.

⁴Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,

⁵Jeg aktes like med dem som farer ned i hulen; jeg er som en mann uten kraft,

⁵Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.

⁶frigitt* som en av de døde, lik de ihjelslagne som ligger i graven, som du ikke mere kommer i hu, fordi de er skilt fra din hånd. / {* d.e. ikke lenger stående i din tjeneste.}

⁶Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.

⁷Du har lagt mig i dypenes hule, på mørke steder, i avgrunner.

⁷Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села).

⁸Din vrede tynger på mig, og med alle dine bølger trenger du mig. Sela.

⁸Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.

⁹Du har drevet mine kjenninger langt bort fra mig, du har gjort mig vederstyggelig for dem; jeg er stengt inne og kommer ikke ut.

⁹Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.

¹⁰Mitt øie er vansmektet av elendighet; jeg har påkalt dig, Herre, hver dag, jeg har utbredt mine hender til dig.

¹⁰На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите {Еврейски: Сенките.} ще станат [и] ще Те хвалят? (Села).

¹¹Mon du gjør undergjerninger for de døde, eller mon dødninger står op og priser dig? Sela.

¹¹В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в [мястото на] погибелта {Еврейски: В Авадон. Иов 26:6.} верността Ти?

¹²Mon der fortelles i graven om din miskunnhet, i avgrunnen om din trofasthet?

¹²Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти [дела], И правдата Ти в земята на забравените?

¹³Mon din undergjerning blir kjent i mørket, og din rettferdighet i glemselens land?

¹³Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.

¹⁴Men jeg roper til dig, Herre, og om morgenen kommer min bønn dig i møte.

¹⁴Господи, защо отхвърляш душата ми? [Защо] криеш лицето Си от мене?

¹⁵Hvorfor, Herre, forkaster du min sjel? Hvorfor skjuler du ditt åsyn for mig?

¹⁵От младини съм угнетен и бера душа; Търпя Твоите ужаси, [и] в изумление съм.

¹⁶Elendig er jeg og døende fra ungdommen av; jeg bærer dine redsler, jeg må fortvile.

¹⁶Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.

¹⁷Din vredes luer har gått over mig, dine redsler har tilintetgjort mig.

¹⁷Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.

¹⁸De har omgitt mig som vann hele dagen, de har omringet mig alle sammen.

¹⁸Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.

¹⁹Du har drevet venn og næste langt bort fra mig; mine kjenninger er det mørke sted.