¹En læresalme av Etan, esrahitten.

¹(По слав. 88). Поучение на Етана Езраева {3 Цар. 4:31. 1 Лет. 2:6.}. Господи, до века ще възпявам Твоите милости; С устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.

²Om Herrens nådegjerninger vil jeg synge til evig tid; fra slekt til slekt vil jeg kunngjøre din trofasthet med min munn.

²Защото рекох: Милостта [Ти] ще се съгради за до века; На самите небеса ще утвърдиш верността Си.

³For jeg sier: Miskunnhet bygges op til evig tid, i himmelen grunnfester du din trofasthet.

³[Ти каза]: Направил съм завет с избрания Си, Заклел съм се на слугата Си Давида, [казвайки]:

⁴[Du sier:] Jeg har gjort en pakt med min utvalgte, jeg har svoret David, min tjener:

⁴Ще утвърдя потомството ти за винаги, И ще съзидам престола ти из род в род. (Села).

⁵Til evig tid vil jeg grunnfeste ditt avkom, og jeg vil bygge din trone fra slekt til slekt. Sela.

⁵И небесата ще възпяват Твоите чудеса, Господи, Също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

⁶Og himlene priser din underfulle gjerning, Herre, og din trofasthet prises i de helliges forsamling.

⁶Защото на небето кой може да се сравни с Господа? Между синовете на силните {Еврейски: Бога. Псал. 103:20.} кой може да се уподоби Господу?

⁷For hvem i det høie er å ligne med Herren? Hvem er Herren lik blandt Guds sønner,

⁷Бог е твърде ужасен в съвета на светиите, И достопочитаем повече от всички, които са около Него.

⁸en Gud, såre forferdelig i de helliges hemmelige råd og fryktelig for alle dem som er omkring ham?

⁸Господи Боже на Силите, кой е могъщ Господ като Тебе? Твоята вярност Те окръжава.

⁹Herre, hærskarenes Gud, hvem er sterk som du, Herre? Og din trofasthet er rundt omkring dig.

⁹Ти владееш над надигането на морето; Когато се подигат вълните му, Ти ги укротяваш.

¹⁰Du er den som hersker over havets overmot; når dets bølger reiser sig, lar du dem legge sig.

¹⁰Ти си съкрушил Египет {Еврейски: Раав. Псал. 87:4.} като някого смъртно ранен; С мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

¹¹Du har sønderknust Rahab* som en ihjelslått; med din styrkes arm har du spredt dine fiender. / {* SLM 87, 4.}

¹¹Твои са небесата, Твоя и земята; Вселената и всичко що има в нея - Ти си ги основал.

¹²Dig hører himlene til, dig også jorden; jorderike og alt det som fyller det - du har grunnfestet dem;

¹²Север и юг - Ти си ги създал; Тавор и Ермон се радват в името Ти.

¹³nord og syd - du har skapt dem; Tabor og Hermon jubler over ditt navn.

¹³Ти имаш крепка мишца; Силна е ръката Ти, и издигната десницата Ти.

¹⁴Du har en arm med velde; sterk er din hånd, ophøiet er din høire hånd.

¹⁴Правда и правосъдие са основа на престола Ти; Милост и истина ходят пред Твоето лице.

¹⁵Rettferd og rett er din trones grunnvoll; nåde og sannhet går frem for ditt åsyn.

¹⁵Блажени людете, които познават възклицанието [на тръбите;] Те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице.

¹⁶Salig er det folk som kjenner til jubel*; Herre, i ditt åsyns lys skal de vandre. / {* nemlig over Herren, sin konge.}

¹⁶В Твоето име се радват всеки ден, И с правдата Ти се въздигат;

¹⁷I ditt navn skal de fryde sig hele dagen, og ved din rettferdighet blir de ophøiet.

¹⁷Защото Ти си славата на силата им; И с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

¹⁸For du er deres styrkes pryd, og ved din godhet ophøier du vårt horn.

¹⁸Понеже на Господа принадлежи [да бъде] наша защита, И на Светия Израилев [да бъде] наш Цар.

¹⁹For Herren er vårt skjold, og Israels Hellige vår konge.

¹⁹Тогава Ти говори на светиите Си чрез видение, Като каза: Възложих на един силен [да даде] помощ, Възвисих едного избран между людете.

²⁰Dengang* talte du i et syn til dine fromme** og sa: Jeg har nedlagt hjelp hos en helt, jeg har ophøiet en ung mann av folket. / {* SLM 89, 4. 5.} / {** Guds folk.}

²⁰Намерих слугата Си Давида; Със светото Си миро го помазах.

²¹Jeg har funnet David, min tjener, jeg har salvet ham med min hellige olje.

²¹Ръката Ми ще го поддържа, И мишцата Ми ще го укрепява.

²²Min hånd skal alltid være med ham, og min arm skal gi ham styrke.

²²Неприятелят няма да го изнудва, Нито предадения {Еврейски: Сина.} на нечестие ще го наскърби.

²³Fienden skal ikke plage ham, og den urettferdige skal ikke undertrykke ham.

²³Но Аз ще съкруша пред него противниците му, И ще поразя ония, които го мразят.

²⁴Men jeg vil sønderknuse hans motstandere for hans åsyn og slå dem som hater ham.

²⁴А верността Ми и милостта Ми [ще бъдат] с него; И с Моето име ще се издигне рогът му.

²⁵Og min trofasthet og min miskunnhet skal være med ham, og i mitt navn skal hans horn ophøies.

²⁵Тоже ще туря ръката му над морето, И десницата му над реките.

²⁶Og jeg vil la ham legge sin hånd på havet og sin høire hånd på elvene.

²⁶Той ще извика към Мене: Отец ми си, Бог мой и спасителната ми канара.

²⁷Han skal rope til mig: Du er min far, min Gud og min frelses klippe.

²⁷При това Аз ще го поставя [в положение] на първороден, По-горе от земните царе.

²⁸Og jeg vil gjøre ham til den førstefødte, til den høieste blandt kongene på jorden.

²⁸Вечно ще пазя милостта Си за него; И заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

²⁹Jeg vil bevare min miskunnhet mot ham til evig tid, og min pakt skal stå fast for ham.

²⁹Също и потомството му ще направя да продължава до века, И престолът му като дните на небето.

³⁰Og jeg vil la hans avkom bli til evig tid og hans trone som himmelens dager.

³⁰Чадата му ако оставят закона Ми, И не ходят в съдбите Ми,

³¹Dersom hans barn forlater min lov og ikke vandrer i mine bud,

³¹Ако престъпят {В стихове 31, 34 3 39 еврейският глагол е осквернявам.} повеленията Ми. И не опазят заповедите Ми, -

³²dersom de krenker mine forskrifter og ikke holder mine befalinger,

³²Тогава ще накажа {Еврейски: Посетя.} с тояга престъпленията им, И с бич беззаконията им;

³³da vil jeg hjemsøke deres synd med ris og deres misgjerning med plager.

³³Но милостта Си не ще оттегля от него, Нито ще изневеря на верността Си.

³⁴Men min miskunnhet vil jeg ikke ta fra ham, og min trofasthet skal ikke svikte;

³⁴Няма да наруша+ завета Си, Нито ще променя това, що е излязло из устните Ми.

³⁵jeg vil ikke bryte min pakt og ikke forandre hvad som gikk ut fra mine leber.

³⁵[За] едно [нещо] се заклех в светостта Си. И няма да излъжа Давида,

³⁶Ett har jeg svoret ved min hellighet, sannelig, for David vil jeg ikke lyve:

³⁶[Че] потомството му ще трае до века, И престолът му като слънцето пред мене,

³⁷Hans avkom skal bli til evig tid, og hans trone som solen for mitt åsyn.

³⁷Като луната, която е утвърдена до века, И е вярна свидетелка на небето. (Села.)

³⁸Som månen skal den stå evindelig, og vidnet i det høie er trofast. Sela.

³⁸Но Ти си отхвърлил помазаника Си, Отказал си се от него, и си [му] се разгневил.

³⁹Og du har forkastet og forsmådd, du er blitt harm på din salvede.

³⁹Погнусил си се от завета със слугата Си; Унизил+ си короната му до земята.

⁴⁰Du har rystet av dig pakten med din tjener, du har vanhelliget hans krone ned i støvet.

⁴⁰Съсипал си всичките му огради; Превърнал си крепостите му в развалини. Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.

⁴¹Du har revet ned alle hans murer, du har lagt hans festninger i grus.

⁴¹Разграбват го всички, които минават по пътя; Стана за укор на съседите си.

⁴²Alle de som går forbi på veien, har plyndret ham; han er blitt til hån for sine naboer.

⁴²Възвисил си десницата на противниците му; Зарадвал си всичките му неприятели.

⁴³Du har ophøiet hans motstanderes høire hånd, du har gledet alle hans fiender.

⁴³Още си упътил острото на меча му, И не си го укрепил в боя.

⁴⁴Og du lot hans skarpe sverd vike og lot ham ikke holde stand i striden.

⁴⁴Направил си да престане блясъкът му, И тръшнал си престола му на земята.

⁴⁵Du har gjort ende på hans glans og kastet hans trone i støvet.

⁴⁵Съкратил си дните на младостта му; Покрил си го със срам. (Села.)

⁴⁶Du har forkortet hans ungdoms dager, du har dekket ham med skam. Sela.

⁴⁶До кога, Господи? ще се криеш ли винаги? Ще гори ли като огън гневът Ти?

⁴⁷Hvor lenge, Herre, vil du skjule dig evindelig? Hvor lenge skal din harme brenne som ild?

⁴⁷Помни колко е кратко времето ми; За каква суета си създал всичките човешки чада!

⁴⁸Kom dog i hu hvor kort mitt liv er, hvor forgjengelige du har skapt alle menneskenes barn!

⁴⁸Кой човек ще живее без да види смърт, И ще избави душата си от ръката на преизподнята? (Села.)

⁴⁹Hvem er den mann som lever og ikke ser døden, som frir sin sjel fra dødsrikets vold? Sela.

⁴⁹Где са предишните Твои милости, Господи, Които с клетва си обещал на Давида във верността Си?

⁵⁰Hvor er, Herre, dine forrige nådegjerninger, som du tilsvor David i din trofasthet?

⁵⁰Помни, Господи, [как] са укорявани слугите Ти, Как нося в пазухата си [укор от] толкова многочислени племена,

⁵¹Kom i hu, Herre, dine tjeneres vanære, at jeg må bære alle de mange folk i mitt skjød,

⁵¹С който враговете Ти, Господи, укоряваха, С който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

⁵²at dine fiender håner, Herre, at de håner din salvedes fotspor!

⁵²Благословен да бъде Господ до века. Амин и амин!

⁵³Lovet være Herren til evig tid! Amen, amen.