¹Jeg sier altså: Har da Gud forkastet sitt folk? Langt derifra! også jeg er jo en israelitt, av Abrahams ætt, av Benjamins stamme;

¹И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своите люде? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.

²Gud har ikke forkastet sitt folk, som han forut kjente. Eller vet I ikke hvad Skriften sier på det sted om Elias, hvorledes han treder frem for Gud mot Israel:

²Не е отхвърлил Бог людете Си, които е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика към Бога против Израиля, [казвайки:]

³Herre! dine profeter drepte de, dine alter rev de ned, og jeg blev alene tilbake, og de står mig efter livet.

³"Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти, и аз останах сам; но и моя живот искат [да отнемат"].

⁴Men hvad sier Guds svar til ham? Jeg har levnet mig syv tusen menn som ikke har bøiet kne for Ba'al.

⁴Но що му казва божественият отговор? - "Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваала".

⁵Således er det da også i denne tid blitt en levning tilbake efter nådens utvelgelse;

⁵Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.

⁶men er det av nåde, da er det ikke mere av gjerninger, ellers blir nåden ikke mere nåde.

⁶Но, ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат [а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело].

⁷Hvorledes altså? Det som Israel attrår, det har det ikke nådd; men de utvalgte har nådd det, de andre er blitt forherdet,

⁷Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;

⁸som skrevet er: Gud gav dem en treghets ånd, øine til ikke å se med og ører til ikke å høre med, inntil den dag idag.

⁸както е писано: "Бог им даде дух на безчувствие, очи - да не виждат и уши - да не чуват".

⁹Og David sier: La deres bord bli dem til en strikke og en snare og en felle og en gjengjeldelse for dem!

⁹И Давид казва: - "Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, Съблазън и въздаяние;

¹⁰la deres øine bli formørket, så de ikke ser, og bøi alltid deres rygg!

¹⁰Да се помрачат очите им, та да не виждат, И сгърби гърба им за винаги".

¹¹Jeg sier altså: Har de da snublet for å falle? Langt derifra! men ved deres fall er frelsen kommet til hedningene, forat dette skal vekke dem til nidkjærhet;

¹¹Тогава казвам: Спънаха ли се, та да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение [дойде] спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост.

¹²men er deres fall en rikdom for verden, og er tapet av dem en rikdom for hedninger, hvor meget mere da deres fylde!

¹²А, ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане - богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно [възстановяване!]

¹³For til eder taler jeg, I hedninger! Så sant som jeg er hedningenes apostel, priser jeg mitt embede,

¹³Защото на вас, [които бяхте] езичници, казвам, че, понеже съм апостол на езичниците, аз славя моята служба,

¹⁴om jeg bare kunde vekke mine kjødelige frender til nidkjærhet og få frelst nogen av dem.

¹⁴дано по някакъв начин да възбудя към ревнивост [тия, които] са моя плът, и да спася някои от тях.

¹⁵For er verden blitt forlikt med Gud ved deres forkastelse, hvad annet vil da deres antagelse bli enn liv av døde?

¹⁵Защото, ако тяхното отхвърляне [значи] примирение на света, какво [ще бъде] приемането [им], ако не оживяване от мъртвите?

¹⁶Men er førstegrøden hellig, da er deigen det også, og er roten hellig, da er grenene det også.

¹⁶А ако първото [от тестото] е свето, то и [цялото] засяване е [свето]; и ако коренът е свет, то и клоните [са свети].

¹⁷Om nu allikevel nogen av grenene blev avbrutt, og du som var en vill oljekvist, blev innpodet iblandt dem og fikk del med dem i oljetreets rot og fedme,

¹⁷Но, ако някои клони са били отрязани, и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях, и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,

¹⁸da ros dig ikke mot grenene! men hvis du roser dig, så er det dog ikke du som bærer roten, men roten som bærer dig.

¹⁸не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, [знай], че ти не държиш корена, а коренът тебе.

¹⁹Du vil da si: Grenene blev avbrutt forat jeg skulde bli innpodet.

¹⁹Но ще речеш: Отрязаха се клони, за да се присадя аз.

²⁰Vel! ved sin vantro blev de avbrutt, men du står ved din tro; vær ikke overmodig, men frykt!

²⁰Добре, поради неверие те се отрязаха, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствувай, но бой се.

²¹for sparte Gud ikke de naturlige grener, da vil han heller ikke spare dig.

²¹Защото, ако Бог не пощади естествените клони, нито тебе ще пощади.

²²Så se da Guds godhet og strenghet: Strenghet er over dem som er falt, men over dig er Guds godhet, såfremt du holder dig til hans godhet, ellers skal også du bli avhugget.

²²Виж, прочее, благостта и строгостта Божия: Строгост към падналите, а божествена благост към тебе, ако останеш в тая благост; иначе, и ти ще бъдеш отсечен.

²³Men hine skal også bli innpodet, såfremt de ikke holder ved i sin vantro; for Gud er mektig til å innpode dem igjen.

²³Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.

²⁴For blev du avhugget av det oljetre som er vilt av naturen, og mot naturen innpodet i et godt oljetre, hvor meget mere skal de da bli innpodet i sitt eget oljetre, disse som av naturen hører det til.

²⁴Понеже, ако ти си бил отсечен от маслина по естество дива, и, против естеството, си бил присаден на питомна маслина, то колко повече ония, които са естествени [клони], ще се присадят на своята маслина!

²⁵For jeg vil ikke, brødre, at I skal være uvitende om denne hemmelighet - forat I ikke skal tykkes eder selv kloke - at forherdelse delvis er kommet over Israel, inntil fylden av hedningene er kommet inn,

²⁵Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израиля, [само] докато влезе пълното [число] на езичниците.

²⁶og således skal hele Israel bli frelst, som skrevet er: Fra Sion skal redningsmannen komme, han skal bortrydde ugudelighet fra Jakob,

²⁶И така целият Израил ще се спаси, както е писано: - "Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова;

²⁷og når jeg borttar deres synder, da er dette min pakt med dem.

²⁷И ето завета от Мене към тях: Когато отнема греховете им".

²⁸Efter evangeliet er de fiender for eders skyld, men efter utvelgelsen er de elsket for fedrenes skyld;

²⁸Колкото за благовестието, те са неприятели, [което е] за ваша [полза], а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.

²⁹for sine nådegaver og sitt kall angrer Gud ikke på.

²⁹Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

³⁰For likesom I før var ulydige mot Gud, men nu har fått miskunn ved disses ulydighet,

³⁰Защото както вие някога се непокорявахте {Или: Неповярвахте - ват} на Бога, но сега чрез тяхното непокорство {Или: Неверие.} сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,

³¹så har også disse nu vært ulydige, forat de også skal få miskunn ved den miskunn som er blitt eder til del;

³¹също така и те сега се не покоряват

³²for Gud har overgitt dem alle til ulydighet forat han kunde miskunne sig over dem alle.

³²Защото Бог затвори всички в непокорство, та към всички да покаже милост.

³³O dyp av rikdom og visdom og kunnskap hos Gud! Hvor uransakelige hans dommer er, og hvor usporlige hans veier!

³³О колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби, и неизследими пътищата му!

³⁴For hvem kjente Herrens sinn? eller hvem var hans rådgiver?

³⁴Защото, "Кой е познал ума на Господа, Или, кой Му е бил съветник?"

³⁵Eller hvem gav ham noget først, så han skulde få vederlag igjen?

³⁵или, "Кой от по-напред Му е дал [нещо], Та да му се отплати?"

³⁶For av ham og ved ham og til ham er alle ting; ham være æren i evighet! Amen.

³⁶Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. Нему да бъде слава до векове. Амин.