¹Hver sjel være lydig mot de foresatte øvrigheter! for det er ikke øvrighet uten av Gud, men de som er, de er innsatt av Gud,

¹Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото [власти] има, те са отредени от Бога.

²så at den som setter sig imot øvrigheten, står Guds ordning imot; men de som står imot, skal få sin dom.

²Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.

³For de styrende er ikke til redsel for den gode gjerning, men for den onde. Men vil du slippe å frykte for øvrigheten? Gjør det som godt er, så skal du ha ros av den;

³Защото владетелите не [причиняват] страх на добротвореца, но на злотвореца. Искаш ли, прочее, да се не боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея;

⁴for den er Guds tjener, dig til gode. Men gjør du det som ondt er, da frykt! for den bærer ikke sverdet for intet; for den er Guds tjener, en hevner til straff over den som gjør det som ondt er.

⁴понеже владетелят е Божий служител за твоя полза. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно сабята, понеже е Божий служител, мъздовъздател за [докарване] гняв, върху {Гръцки: За гнева спрямо} този, който върши зло.

⁵Derfor er det nødvendig å være lydig mot den, ikke bare for straffens skyld, men også for samvittighetens.

⁵Затова нужно е да се покорявате не само поради [страх от] гнева, но и заради съвестта.

⁶Derfor betaler I jo også skatt; for de er Guds tjenere, som nettop tar vare på dette.

⁶Понеже за тая причина и данък плащате. Защото [владетелите] са Божии служители, които постоянно се занимават с тая [длъжност].

⁷Gi alle det I er dem skyldige: den skatt som skatt tilkommer, den toll som toll tilkommer, den frykt som frykt tilkommer, den ære som ære tilkommer!

⁷Отдавайте на всички дължимото: комуто [се дължи] данък, данъка; комуто мито, митото; комуто страх, страха; комуто почит, почитта.

⁸Bli ingen noget skyldige, uten det å elske hverandre! for den som elsker den annen, har opfylt loven.

⁸Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона.

⁹For det ord: Du skal ikke drive hor, du skal ikke slå ihjel, du skal ikke stjele, du skal ikke begjære, og hvad andre bud det kan være, det samles til ett i dette ord: Du skal elske din næste som dig selv.

⁹Понеже [заповедите]: "Не прелюбодействувай"; "Не убивай"; "Не кради"; "Не пожелавай"; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: "Да обичаш ближния си както себе си".

¹⁰Kjærligheten gjør ikke næsten noget ondt; derfor er kjærligheten lovens opfyllelse.

¹⁰Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

¹¹Og dette må vi gjøre, da vi kjenner tiden, at timen er kommet da vi skal våkne op av søvne; for frelsen er oss nærmere nu enn dengang vi kom til troen.

¹¹И това [вършете] като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото, когато [изпърво] повярвахме.

¹²Det lider med natten, og det stunder til dag; la oss derfor avlegge mørkets gjerninger, men iklæ oss lysets våben!

¹²Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.

¹³La oss vandre sømmelig, som om dagen, ikke i svir og drikk, ikke i løsaktighet og skamløshet, ikke i kiv og avind,

¹³Както в бял ден нека ходим благопристойно, не по пирования и пиянства, не по блудство и страстолюбие, не по крамоли и зависти.

¹⁴men iklæ eder den Herre Jesus Kristus, og bær ikke således omsorg for kjødet at det vekkes begjærligheter!

¹⁴Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.