¹Ta eder av den som er svak i troen, uten å sette eder til doms over hans tanker!

¹Слабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията [му],

²Den ene har tro til å ete alt, men den som er svak, eter bare urter;

²Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб [във вярата, яде само] зеленчук.

³den som eter, ringeakte ikke den som ikke eter, og den som ikke eter, dømme ikke den som eter! for Gud har jo tatt sig av ham.

³Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

⁴Hvem er du som dømmer en fremmed svenn? Han står eller faller for sin egen herre; dog, han skal bli stående; for Herren er mektig til å holde ham oppe.

⁴Кой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

⁵Den ene akter en dag fremfor en annen, den andre akter alle dager like; enhver være fullt sikker i sitt eget sinn!

⁵Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден [еднакво]. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

⁶Den som akter på dagen, gjør det for Herren, og den som ikke akter på dagen, gjør det for Herren. Og den som eter, gjør det for Herren, for han takker Gud; og den som ikke eter, gjør det for Herren og takker Gud.

⁶Който пази деня, за Господа го пази; [а който не пази деня, за Господа го не пази]; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

⁷For ingen av oss lever for sig selv, og ingen dør for sig selv;

⁷Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸for om vi lever, så lever vi for Herren, og om vi dør, så dør vi for Herren; enten vi da lever eller vi dør, hører vi Herren til.

⁸Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁹For derfor døde Kristus og blev levende igjen at han skulde være herre både over levende og over døde.

⁹Защото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

¹⁰Men du, hvorfor dømmer du din bror? eller du, hvorfor ringeakter du din bror? vi skal jo alle stilles frem for Guds domstol.

¹⁰И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

¹¹For det er skrevet: Så sant jeg lever, sier Herren, for mig skal hvert kne bøie sig, og hver tunge skal prise Gud.

¹¹Защото е писано: - "[Заклевам се] в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

¹²Så skal da hver av oss gjøre Gud regnskap for sig selv.

¹²И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

¹³Derfor, la oss ikke mere dømme hverandre, men fell heller den dom at I ikke skal legge anstøt eller felle for eders bror!

¹³Като е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

¹⁴Jeg vet og er viss på det i den Herre Jesus at ingen ting er uren i sig selv; men for den som holder noget for urent, for ham er det urent.

¹⁴Зная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

¹⁵For dersom det voldes din bror sorg ved din mat, da vandrer du ikke lenger i kjærlighet; før ikke ved din mat den i fortapelse som Kristus er død for!

¹⁵Защото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

¹⁶La da ikke eders gode bli spottet!

¹⁶Прочее, да се не хули това, което вие [считате] за добро,

¹⁷Guds rike består jo ikke i å ete og drikke, men i rettferdighet og fred og glede i den Hellige Ånd;

¹⁷Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

¹⁸for den som heri tjener Kristus, han er velbehagelig for Gud og tekkelig for mennesker.

¹⁸Понеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

¹⁹La oss derfor strebe efter det som tjener til fred og til innbyrdes opbyggelse!

¹⁹И тъй, нека търсим това, което [служи] за мир и за взаимно назидание.

²⁰Nedbryt ikke Guds verk for mats skyld! Alt er vel rent, men det er ondt for det menneske som eter med samvittighets-anstøt;

²⁰Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си [причинява] съблазън.

²¹det er godt ikke å ete kjøtt eller drikke vin eller gjøre noget som din bror støter sig ved.

²¹Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито [да сториш нещо], чрез което се спъва брат ти, [или се съблазнява, или изнемощява].

²²Du har tro? Ha den hos dig selv, for Gud! Salig er den som ikke dømmer sig selv i det han velger;

²²Вярата, която имаш [за тия неща], имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

²³men den som tviler - dersom han eter, så er han dømt, fordi det ikke er gjort av tro; alt som ikke er av tro, er synd.

²³Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не [яде] от убеждение; а всичко, което не [става] от убеждение, е грях.