¹Zvino Jobho akapfuurazve namashoko ake, akati,

¹И Иов още продължи беседата си като казваше:

²Haiwa, dai ndaiita hangu sapamwedzi yakare, Sapamazuva andairindwa naMwari;

²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

³Panguva iyo mwenje wake waivhenekera pamusoro wangu, Ndaifamba ndichivhenekerwa parima nechiedza chake;

³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴Sezvandakanga ndakaita pamazuva okusimba kwangu, Panguva iyo hushamwari hwaMwari huchiri patende rangu;

⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁵Panguva iyo waMasimbaose achiri neni, Navana vangu vachakandipoteredza;

⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁶Panguva iyo pandaitsika paisukwa nomukaka wakafa, Uye dombo raindidururira nzizi dzamafuta!

⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷Panguva yandaibuda kusuwo reguta, Panguva yandaigadzira chigaro changu padare,

⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁸Majaya akati achindiona aivanda, Navatana vaisimuka vakaramba vamire;

⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁹Machinda ainyarara pakutaura kwawo, Aifumbira miromo yawo;

⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

¹⁰manzwi avakuru ainyarara, Ndimi dzavo dzainamatira mumikamwa yavo.

¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹¹nekuti nzeve yakati ichindinzwa, ndokundiropafadza; Ziso rakati richindiona, ndokundipupurira zvakanaka.

¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹²Nekuti ndairwira varombo vaichema, Nenhererawo, nowaishaiwa mubatsiri.

¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³Ropafadzo yowotandadza yakawira pamusoro pangu, uye ndakaita moyo wechirikadzi uimbe nomufaro.

¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴Ini ndaifuka kururama, naiko kwaindifukidza; Kururama kwangu kwaiva senguvo nekorona.

¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁵Ndaiva meso amapofu, Netsoka dzemhetamakumbo.

¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁶Ndaiva baba vavaishaiwa; Ndainzvera mhaka yowandakanga ndisingazivi.

¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁷Ndaivhuna meno avasina kururama, Nokubvuta chaakanga auraya mumeno ake.

¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁸Panguva iyo ndakati, Ndichafira mudendere rangu, Ndichawanza mazuva angu aite sejecha,

¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁹Mudzi wangu wakatandavarira kusvikira kumvura, Dova rinovata usiku hwose padavi rangu.

¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

²⁰Kukudzwa kwangu kunoramba kuri kutsva, Uta hwangu hunoramba uchivandudzwa muruoko rwangu.

²⁰Славата ми зеленее [още] в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²¹Vanhu vainditeerera nokundimirira, Vainyarara kana ndichivaraira.

²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за [да чуят] съветите ми.

²²Havazaitaurazve kana ini ndareva mashoko angu; Kutaura kwangu kwakadonhera pamusoro pavo.

²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²³Vaindimirira somunhu anomirira mvura; Vaishamisa miromo yavo sevanoshamira mvura yokupedzisira.

²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²⁴Ndaivasekerera kana vasingatsungi; Havana kudzima chiedza chechiso changu.

²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не [можаха да] потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁵Ndaivasanangurira nzira yavo, ndikagara sashe wavo, Ndaigara samambo pahondo, Somunhu anonyaradza vanochema.

²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв [помежду им, ]И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.