¹Ipapo Erifazi muTemani akapindura, akati,

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

²Kana munhu akaidza kutaurirana newe, iwe uchava neshungu here? Asi ndiani angazvidzora, akasataura hake?

²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³Tarira, iwe wakadzidzisa vazhinji, Iwe wakasimbisa maoko akashaiwa simba.

³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴Mashoko ako akatsigira akanga achivavarira kuwa, Iwe wakasimbisa mabvi akanga achigweda-gweda.

⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵Asi zvino zvasvika kwauri, iwe woshaiwa simba, Zvakubata, zvino wotambudzika.

⁵А сега [това] дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶Ko kutya kwako Mwari harizi simba rako here? Kururama kwenzira dzako haizi tariro yako here?

⁶В страха ти [от Бога] не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷Rangarira hako, ndianiko asine mhaka akatongoparara? Kana vakarurama vakatongoparadzwa papi?

⁷Спомни си, моля, кой [някога] е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸Sezvandakaona ini, vanhu, vanorimira zvakaipa Navanodzvara zvakashata, ndivo vanokohwawo izvozvo.

⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹Vanoparadzwa nomweya waMwari, Vanopedzwa nokufema kokutsamwa kwake.

⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰Kunduruma kweshumba nenzwi reshumba inehasha, Nameno evana veshumba anoparadzwa.

¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв [замират], И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹Shumba, yakwegura, inofa nokushaiwa zvingabata; Navana veshumbakadzi vanoparadzirwa.

¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹²Zvino ndakaziviswa shoko rakavanda; Nzeve yangu yakanzwa zeve-zeve raro.

¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³Pandangariro dzinobva pane zvinoonekwa usiku, Kana vanhu vabatwa nehope huru;

¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴Kutya nokubvunda kwakandiwira, Kwakabvundisa mafupa angu ose.

¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵Ipapo mweya wakapfuura pamberi pechiso changu; Mvere dzenyama yangu dzikasimuka.

¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶Wakamira, asi ndakanga ndisingagoni kuona kuti akadini; Mufananidzo wangu wakange uri pamberi pameso angu; Kunyarara kukavapo, ndikanzwa inzwi richiti,

¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак [се яви] пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷Ko munhu, anofa, angakunda Mwari pakururama here? Ko munhu angakunda Muiti wake pakunaka here?

¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸Tarirai, haatendi varanda vake; Vatumwa vake anovapa mhaka achiti mapenzi;

¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹Ndoda vanogara mudzimba dzevhu, Nheyo dzadzo dzakateyiwa paguruva, Dzinopwanyiwa sezvifusi.

¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰Vanoparadzwa pakati pamagwanani namadekwana; Vanoparara nokusingaperi, pasina munhu ane hanya nazvo.

²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹Ko bote retende ravo harina kuvhomorwa pamwechete navo here? Vanofa vasina uchenjeri.

²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.