¹Mwanakomana wangu, teerera uchenjeri hwangu; Rerekera nzeve yako inzwe njere dzangu;

¹Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

²Kuti ugare wakabata kungwara, Nemiromo yako ichengete zivo.

²За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

³nekuti miromo yomukadzi wokumwe inodonha huchi; Muromo wake unotedza kupfuura mafuta;

³Защото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

⁴Asi pakupedzisira unovava segavakava; Unopinza somunondo une nhivi mbiri dzinocheka.

⁴Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

⁵Tsoka dzake dzinoburukira kurufu; Nhambwe dzake dzinovavarira kuhwiro;

⁵Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

⁶Gwara roupenyu, rakati chechetere, haariwani, Nzira dzake dzinotsauka, iye asingazvizivi.

⁶Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

⁷Saka imi, vanakomana vangu, nditeererei; Regai kutsauka pamashoko omuromo wangu.

⁷Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

⁸Nzira yako ngaive kure naye, Usaswedera pamukova weimba yake.

⁸Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

⁹Kuti urege kupa vamwe kunaka kohujaya hwako, Namakore ako kuno anomoyo mukukutu;

⁹Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

¹⁰Kuti vatorwa varege kugutswa nefuma yako, Nezvibereko zvokutambura kwako zviende kumba komweni.

¹⁰Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти [да отидат] в чужд дом;

¹¹Iwe ugochema pakupedzisira kwako, Kana nyama yako nomuviri wako zvaparadzwa,

¹¹А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

¹²Uchiti, Ndakavengereiko kurairirwa, moyo wangu wakashorerei kurairwa?

¹²И да казваш: Как [можах да] намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

¹³Ndakaregereiko kuteerera inzwi ravadzidzisi vangu, Nokusarerekera nzeve yangu kuna vaindiraira?

¹³И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

¹⁴Ndakanga ndapinda pane zvakaipa zvose, Pakati pechaunga neungano.

¹⁴Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

¹⁵Imwa mvura padziva rako chairo, Nemvura inoyerera patsime rako chairo.

¹⁵Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¹⁶Ko matsime ako anofanira kuparadzirwa here, Nzizi dzemvura dziyerere munzira dzomumusha here?

¹⁶Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

¹⁷Ngazvive zvako woga, Zvisava zvavatorwa pamwechete newe.

¹⁷Нека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

¹⁸Tsime rako ngariropafadzwe; Ufarire mukadzi wohujaya hwako.

¹⁸Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

¹⁹Sehadzi yenondo yakanaka, nehadzi yengururu inofadza; Mazamu ake ngaakufadze nguva dzose; Ugare uchigutiswa norudo rwake.

¹⁹[Тя да ти бъде като] любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

²⁰nekuti iwe, mwanakomana wangu, uchagutsirweiko nomukadzi wokumwe, Uchambundikireiko chipfuva chomweni?

²⁰Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

²¹nekuti nzira dzomunhu dziri pamberi paJehovha; Ndiye anoyera makwara ake ose.

²¹Защото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

²²Zvivi zvake zvichabata muiti wazvo, Achabatwa namabote ezvivi zvake.

²²Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

²³Achafa nokushaiwa kurairirwa; Achatsauka noukuru hwoupenzi hwake.

²³Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.