1Ishe, makanga muri ugaro bwedu Pamarudzi namarudzi.
1(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей {Втор. 33:1.}. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2Makomo asati azvarwa, Musati matongosika nyika nevhu, Kubva pakusingaperi kusvikira pakusingaperi imwi muri Mwari.
2Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3Munodzosera munhu kuguruva; Muchiti, Dzokai vana vavanhu.
3Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4nekuti kwamuri makore ane chiuru Akangofanana nezuva razuro kana rapfuura, Senguva yokurinda yousiku.
4Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И [като] нощна стража.
5Munovakukura semvura zhinji; vava sehope; Mangwanani vakaita souswa hunotunga.
5Като с порой ги завличаш; те стават [като] сън; Заран са като трева, която пораства;
6Mangwanani hunotumbuka, hunomera; Madekwana hunodzurwa, ndokusvava.
6Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7nekuti tinopedzwa nokutsamwa kwenyu, Tinotambudzika nehasha dzenyu.
7Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8Makaisa zvakaipa zvedu pamberi penyu, Zvivi zvedu zvakavanzika pachiedza chechiso chenyu.
8Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си,
9Nekuti mazuva edu ose anopfuura makatsamwa; Makore edu anopera sebefu.
9Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10Mazuva amakore edu anosvika makore makumi manomwe, Kana tine simba makore makumi masere; Asi kunyange achikudzwa ndiko kutambudzika nenhamo chete. nekuti gare-gare aenda, nesu tabhururuka taenda.
10Дните на живота ни са естествено {Еврейски: В себе си.} седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години; Но и най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11Ndianiko anoziva simba rokutsamwa kwenyu, Nehasha dzenyu, kuti mutyiwe zvakafanira here?
11Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12Tidzidzisei kunatsoverenga mazuva edu, Kuti tizviwanire moyo wakachenjera.
12Научи [ни] така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13Dzokai Jehovha; kusvikira rinhiko? nzwirai tsitsi varanda venyu.
13Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14Tigutsei mangwanani netsitsi dzenyu; Kuti tifarise, tive nomufaro mazuva edu ose.
14Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15Tifadzei zvinoenzana namazuva amakatitambudza, Namakore atakaona zvakaipa.
15Развесели ни съразмерно с дните, [в които] си ни наскърбявал. И с годините, [в които] сме виждали зло.
16Zvamakaita ngazvionekwe navaranda venyu, Nokubwinya kwenyu pamusoro pavana vavo.
16Нека се яви Твоето дело на слугите Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17Kunaka kwaJehovha Mwari wedu ngakuve pamusoro pedu; Mutisimbisire basa ramaoko edu; Zvirokwazvo, basa ramaoko edu murisimbise.
17И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, [да ни ръководи;] И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.